Какво се случва с думите през времето (щит)

В Речник на българския език – том V, изд. през 1904 г., съставен от Найден Геров на буква Щ е поместена статия за думата щит, която има шест основни значения.

Щит – 1. Кат, кьоше вкъщи въз огъня

         2. Връшникът, кубето на фурна; свод на пещ

         3. Дъска, преграда, която се слага между ритлите на кола отпред и отзад; задънка. Преден щит, праг. Седни на щита – седни назад, навътре.

         4. На дълга софра, кръглото място дето сядат първите и по-старите, чело. Седнал на щита – на челото, най-напред.

         5. Горната част на кораб, палуба

нар. песен:

Свети Никола кораб сделюва

Съ три дунгери май баш майморы

Па го врълиха у Черно море

У него седнал Свети Никола

Отъ една страна на щит на кораб

Отъ една страна, отъ десна страна

И седнал си от лява страна

Свети Илия на щит на кораб.

6. Желязна или от друго направена кръгла или продълговата дъска държана на ръка за запазване от стрела, от нож, от удар, щица челикова, щит

нар. песен

Раверди си самодива

Па си метна тънка стрелка

Да удари Храбро юнак

Той си метна щит на себе

Защити си кон и себе.

(поради техническа невъзможност да се спази точния тогавашен правопис езика е малко осъвременен)

Днес своето значение са изгубили пет от тях. Няма название за етаж или кът от дома, стоящ над огнището „щит”. В ежедневната реч не се използва за свод/таван на фурна или пещ. Отминава ползването на кола в смисъла на каруца. Все по-малко се срещат каруци и част от названията на детайлите са забравени. Четвъртото значение е заменено с „челно място”, „чело” или ”председателско място”. В корабостроенето също не се ползва това понятие.

         Днес се използва само последното шесто значение. В Съвременен тълковен речник срещаме:

щитът, щита, мн. щитове, (два) щита, м. 1.Истор. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия. 2.Прен. Защита, закрила, преграда.

         Интересно е, че това е една от малкото думи, запазила двойствено число.

Щитът е древно ръчно защитно оръжие, предназначено за посрещане на удари и стрели. В Европа щитовете се използват широко за военни цели до 17 век, когато появата на огнестрелните оръжия намаляват значително ефективността им. В редица други части на света, напр. в Северна Америка и Африка щитовете се използват от местното население до 19 век, като служат доста ефикасно за защита от куршуми от гладкоцевни оръжия и стават неефикасни едва през втората половина на 19 век, когато се появява нарезното оръжие със задно пълнене.

Видоизменени щитове, устойчиви на куршуми, се използват и днес от полицията в много страни по света.

Като собствено име се употребява в два случая:

Щит е съзвездие, едно от малкото сред 88-те съвременни съзвездия, които дължи името си на историческа фигура.

Щит е име на село в Свиленградско. След Освобождението, 1878 г., селото остава в границите на Османската империя. В него живеят предимно гърци или гърцизирани българи –парапанковци, които го наричат Скутари. В резултат на Балканската война от 1912-1913 г. регионът е включен в България. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват българи. В 1934 година името на Скутари е преведено като Щит.