НА КРЪСТОПЪТЯ НА ВЕТРОВЕТЕ С ПОЕЗИЯТА НА ДИМИТЪР КАБАКОВ

1 снимка

Има ли дом вятърът и къде е той? Може би дори тази вечер е в Перото, защото предстои представянето на поетичната книга точно с това заглавие - "Дом на вятъра" на Димитър Кабаков. И може би това е мястото не само за поезия, а и за ветрове.

Всъщност вечерта още не е започнала. Сутрин е. Пътувам в метрото и препрочитам някои от стиховете в книгата. Представям си по своему как ли джаз музикантите ще се вплетат в точно тези стихове и колко ли ще им се наложи да импровизират. А кои стихове е избрала да чете Цветана Манева? Тя е от актрисите, които определено преживяват поезията и ти я поднасят по съвсем нов за теб начин. Много пъти съм я слушала. Но никога няма да забравя моноспектакъла и по стихове на Емили Дикинсън. Не, не помня отделни редове, помня гласа й и не пазя програмата от онзи "затворен" спектакъл на сцената на софийско читалище, вече променило името си.

Мисля за все още предстоящата премиера. Представям си човека, писал тези стихове през деветдесетте на миналия и първите години на този век (защото са датирани) и тази представа не се родее много нито със спомена за момчето от библиотекарския, нито със сегашния образ на поета, с когото ме срещна книгата, за която разказвам. Но поезията не може да се разкаже.

Отказвам се да пиша репортаж от събитието или ревю на книгата, защото ми се струва, че нещата изглеждат много лични. Минава известно време. Споделям с приятел. Изненадвам ли се от реакцията: и какво, та нали всичко е лично, остави го да отлежи, а за поезията няма пусков срок. Не, не са тези думите, но такова е усещането. И се връщам към този текст. Не променям почти нищо. Да, лично е. И не, не е лично. А поезията е съвсем интимно преживяване. Така че нека бъде лично… И нека не следва хронологията на събитията.

Цветана Манева чете поезия. Избрала е две неща. "Окото ми е яма, пълна с болка"… "Синьо ли е онова листо…". Закъснява за представянето заради ангажиментите си и софийския вечерен трафик. Следователно и премиерата закъснява. Ако гледате Арт Лив дори ще разберете с колко точно минути. Но това не е празно време - това е времето, в което и другите, хванати в хватката на трафика да дойдат в Перото. А пристигналите по-рано или навреме да се видят, да поговорят за лични неща, битовизми и за литература. За впечатленията си от вече прочетената книга.

Театрална композиция. Така нарича издателят структурата на книгата. И наистина: има пролог, история, герои, финал, послепис. Димитър Кабаков е този, който не чете свои стихове на своята премиера. Той чете Емили Дикинсън и Робърт Рождественски. Той не говори за поезията си, а за Поезията, за приятелите, за връзката с небето, за Коста… Седнала съм малко встрани - така се е получило. На дивана срещу мен двама съвсем млади са се прегърнали. Дали са попаднали тук случайно или така преживяват онова, което се случва не точно пред очите им, а някак встрани… Те със сигурност чуват за пръв път името на Константин Павлов. Но ако все пак запомнят до сутринта стиховете на Митко „усмихни ме/нищо, че си Там усмихни се/ няма да си сам…” и усещането от тях и импровизацията върху Smile им е останала, вече ще знаят достатъчно за Поезията. А за да бъде театралността пълна ще споделя, че едно странно видение снимаше със смартфон, предизвиквайки ме да си въобразя още една история и да направя в себе си още един портрет на непознат.

Когато единият ми събеседник си тръгва малко рано от събитието, бързо до мен сяда друг - като в пиеса, за да продължи действието не непременно поетично. А розето в чашата ми променя цвета на светлината.

Тази вечер говори поезията. Милица пее джаз, за да допълни усещането. Саксофон е най-точният съпровод за стиховете от „Дом на вятъра”, може би защото вятърът също понякога свири на саксофон… Румен Леонидов е странен в изказа си. Малко саркастичен, малко възхитен. Но онова, което е извадено от неговите думи на корицата е искрено. "Кабаков е преоткрил мисията си на духовен мост между двама световни мислители, двама чутовни чувствители, чиято междуконтиненталност е въпрос на географска грешка, а не пророческо противопоставяне." Несъмнено.

Вероятно Кремена Димитрова е била инициаторът за това представяне. „Той е твърде скромен. Не иска да си прави реклама, а трябва.” - логични думи в устатата на един пиар. Може дори да го е поизнудила чрез рождения ден на „Креди Арте”. Важното е, че представянето се случва в пълната зала на Перото с читатели, почитатели, съмишленици. Хора, които точно тази вечер ще открият книгата за себе си и ще потърсят дом за собствените си ветрове. И се връщам към зимния ден с час за среща с автограф, когато агресивен поет предлага собствената си книга точно, когато Димитър Кабаков стои тихо край щанда с книги, за да срещне читателите си. Но тази вечер прожекторите осветяват неговите стихове, рисунките, които ги допълват, бижуто, което представлява изданието. 

И ще си тръгнем, ще се разтворим в софийската вечер, понесли думи със значение по пътечката на завръщането, певръщащо се в дом на някой друг вятър…

***

"Дом на вятъра" от Димитър Кабаков е издадена от Издателско ателие Аб през 2015 г. Илюстрации Илиян Илиев.

Представяне в "Перото" на 22 февруари с участието на Цветана Манева, Румен Леонидов и Анго Боянов, които споделиха своите впечатления от "Дом на вятъра", а Милица Гладнишка заедно с Мишо Йосифов и Васил Спасов направи музикално-артистичен пърформанс на стихове в залата с оригиналните картини на Илиян Илиев.