Фестивален дневник - първа десетдневка

Фестивален дневник

И така: Март е кино.

1.03 Филмът за мартениците
Разбира се, че съм се подготвила за всичко и за всички. Имам мартеници сякаш съм самата Баба Марта. Червено-белите пресукани конци, едни с фигурки, други без връзвам по ръцете на близки и далечни. Цял ден деца ме преследват с радостни писуканияна и настояват да ми вържат мартеница. Ръцете ми отначало са като с белезници, а до края деня като с  маншети. Зареждат ме думите на едното момче: Вижте колко много мартеници имам, значи ще съм много благословен. В Дома на киното е започнала подгряващата програма с филм със заглавие „Професия актриса” и връчване на специална награда на Гинка Станчева и Олга Маркова. Късният следобед е. Отивам специално да вържа мартенички на майка и татко. Палава мисъл, че най-добрата мартеничка може да е чаша бяло и чаша червено вино се промъква в главата ми. Вечерта посвещавам на едно любопитно четене: ОБЯВЯВАНЕТО НА СЕРИЯ № . Четири откъса от четири текста на четирима автори. Интересно е. Приятно. Месецът започва добре.

2.03 Обикновен ден, но дали
Четвъртък е. Преди почивен ден. И някак естествено ми се получава да работя до късно. До по-късно от обикновено. А вечерната ми среща е спонтанно гостуване. Преплитат се делови разговор с лични споделяния. А после ми се въртят мисли за това какви майки трябва да бъдем. И кога сме полезни. Кои са истински ценните вещи. И истински ценната помощ. Кога прекаляваме. Кога имаме право да се намесваме. И понякога задължение ли ни е? Или трябва да ги оставим да грешат според нас? Всеки има право на своите избори и уроците от тях. А филмът от пред-фест-програмата е 11А. Вече сме го гледали.

3 март – Национален празник

Както е редно е и почивен ден. Прекарвам го със семейството си. Снимам иглики в двора. Вечерта гледам зарята от прозореца на апартамента. Филмът е Смъртта на г-н Лазареску. Пропускам.

4 и 5 март преминават като в сън. Нито знам нито ме интересува какви са филмите. Моите са нормални събота и неделя.

6 март – нов понеделник, нов късмет. 

Имам си медия в класната стая. Работният ден продължава до след 21 ч. Научила съм се да викам родителите да ми помагат – вече родителите на учениците, не моите. Намигване.

7 март

Днес трябва да е спокойно. Само трябва. Имаме най-простичкото нещо – пауър пойнт презентация на тема пролетни обичаи. Не зле. Другата седмица – математика.

8 март
Празник ли е? Слава на Бог децата са се научили, че цветята не се пият и не стават за салата. Голям букет от всички, поставен в стаята е напълно ОК. Да, ама вкъщи ме чака изненада – стръкче карамфил с книжна лентичка и надпис „От Домсъвета”. Коя година сме? Но все пак е мило.

9 март – Голямото откриване

Кралска визита. Гала на „Белгийският крал”. Честно ли какво мисля? И по-хубави филми сме гледали. Приятелката ми до мен се залива от смях, а после-коментарът е: що пък толкоз да се задълбочаваме. Забавлението е голямо. При връчването на наградите още повече. Нелепият кмет на нелепия ни град връчва наградата на София за каквото там се връчва. Стоянка Мутафова – тя може да си го позволи, казва, че на награди не се радва, а тая ще си я тури някъде. Всъщност точният цитат е: „Ще си я туря…на най-хубавото място…вкъщи.” Многоточията са за умишлено избраните паузи. Мислете си каквото искате. Джон Савидж също получава награда. Но май ролята му е да доведе на сцената гранд-дамата. А министъра на културата е тук да подкрепи феста и наградената.

Все пак даден е официалният старт на нещо, което ще ни държи будни цял месец. Дано и след това.

10 март Пропускам филмите.
Както е редно в такива дни събитията се настъпват и прескачат. Появявам се – т.е. вясвам се навсякъде за да си кажа здрасти с тоз и онзи. Завършвам в нощен клуб. Повече подробности – не когато си говорим за кино.