Разказите в тази книга са шестнадесет, но биха могли да
бъдат и много повече, защото Надежда Дерменджиева разказва истории от живота.
Всички те са свързани с насилие, болка и страх. Борави с
похвати като търсене на неочакван край (Happy end), игра между сън и реалност („Склопяване”) ,
интертекстуалност. Сцените, свързани с наркотици и секс са описани
натуралистично („Лунна соната”, „Избори по време на криза” ). На места има опит
за поток на мисълта и шизофренно писане(„Амфиболия”), особено, когато дава
думата на героите си. Опитва да разкрие механизма на превръщане на жертвата в
насилник. Вълнува се и от темата за отчуждението, за непреодолимата разлика
между център и периферия в големия град (”Под пейката”).
Текстовете говорят з а неподправена болка („Филантропия”,
„Клинична депресия” ,”Двойна доза”) . Всъщност Надежда Дерменджиева ни разказва
за това, че светът е пълен с болка, с хора извън борда, разкрива ни нищета на
която са обречени част от героите на днешния ден.
Изборът на името на повечето героини (Надежда) може да бъде
разчетен различно. На мен ми се иска без да изпадам в изблик на свръх
интерпретация да помисля за това, че Надежда е героиня, която убива, която се
самоубива (“Dies Irae”
) и ме кара да мисля за това – не убиваме ли днес надеждата, дали пък не е
надеждата, онова, което ни убива…
Най-силната черта на Надежда Дерменджиева като автор е
умението и да чува другия. Да вниква в неговата болка. В „Домашно насилие”се откриват фрагменти за
мисията, за търсенето на себе си, на любовта, на свободата. Като автор тя има
своята тема от която я боли, но дали може да я разкаже? Показва ни способността
на интелигентен филолог да напише разказ, но дали всеки разказ ни казва
достатъчно? Все пак младостта има предимството ,че има време да търси и намира.
Един от случилите се разкази „Студена светлина” ни го подсказва.
Поредицата „Нова проза” разкрива търсенията на млади
писатели в живота, в литературата, в себе си. Адмирации за доверието на
издателството. Наистина тези книги дават на авторите летящ старт. А това е
късмет и възможност, които те ще грабнат така както могат. Дано е по
най-добрият начин. Искрено пожелавам успех. Защото българската литература има
нуждая от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар