Това, че пътят на книгата е
дълъг, трънлив и трудно-проходим го знаем от малки. Ето затова очакванията от
книга, поела тежестта на това заглавие са големи. Заглавието говори
едновременно за популярно четиво и носи претенцията за всеобхватност. Справя ли
се авторът Иван Богданов с всичко това? Повече да. Защото успява на достъпен
език, без обаче да опростява нещата, да разкрие тънкости от занаятите на
издатели, печатари, книжари. Без да нарушава светая светих на писателското
усамотение, Богданов се обръща към авторите, посочвайки им работещи практики за
да може съкровението, излято върху листа да се превърне в книга, която да
намери своите читатели.
Положително качество на книгата
е, че авторът споделя личен опит. Фактите, които излага, са изцяло базирани на
българската действителност от последните двадесет години. Заедно с това личи,
че познава и световните тенденции в книгоиздаването и книгоразпространението.
Така книгата без да е учебник, със своите пет части е един добър справочник за
хората, които искат да прелетят над пътя на книгата от нейното написване до
поставянето и на рафта на домашната ни библиотека (понякога прочетена). Така че
книгата е адресирана към широк читателски кръг: тя е за пишещите, за четящите,
но в нея има и пасажи за професионалисти. Защото личният опит, историческият
преглед могат да поучат, най-вече с допуснатите грешки.
Със съжаление трябва да отбележа,
че книгата има и своите недостатъци. Някои от нещата се повтарят многократно, а
знаем, че повторението не е майка на знанието. На места тонът към
най-очакваната (и желана) аудитория -
писателската, става назидателно-менторски. Разбирам, че част от пишещите хора у
нас, а и по света, никога не надрастват писането като арт-терапия, а въпреки
това са изкушени да издадат книга. Разбирам, че писателят често е интровертно и
егоцентрично същество, което не приема съвети. Разбирам и болката на човек,
който често със сизифовски усилия довежда купчина стихове до продаваем и читаем
вариант, с помощта екип практически от професионални доброволци и с цената на
поредици безсънни нощи. Но трябва да признаем, че издаването все пак е следващ
написването етап от стръмния път на книгата. Но „10 000 лайка на са 10 000
продажби”. За да има книга трябва да има произведение и професионално издание.
Издателството и авторът имат право да не се харесат.
Добре звучи главата
„Какво да правя с първия си роман?” В нея е намерен и добрият тон към писателя.
Статията на Камелия Иванова за авторското право обаче е твърде разточителна и
преразказва закона в ненужни подробности. Тук Богданов можеше да напише нещо
кратко и ясно сам. Добра идея е включването на частта „Основни понятия за
книгите”, защото истина е, че „Познаването
им не е задължителен момент, но спомага много при обмислянето на книгата.”
Интересни и полезни са главите „Кратък икономически наръчник за автори” и
„Основни грешки при работа с редактор”. Хубаво би било
издателствата да работят с редактори и коректори всеки път, но това е проблем
не на книгата, която коментираме.
Спечели ме главата за
електронните книги. Умението да правиш и куража да го направиш е голямо
предимство на ръководените от Богданов Фондация и Издателство „Буквите”.
Електронната книга не е конкурент на хартиената. Тя е само друга възможност,
друг носител. Както не можем да кажем, че цветната фотография е изместила
черно-бялата, или че 3D техниката в киното е конкурент на съдържателните филми, така
не можем да противопоставяме електронна и хартиена книга.
„Пътят на книгата” на Иван
Богданов е първа птичка и заслужава адмирации за куража да се появи. Тя е добро
начало и може да бъде четена от писатели, издатели, разпространители, а и от
обикновени читатели. Всеки може да намери за себе си полезното. Лично знам, че
книгата е мислена твърде дълго. Все пак е написана набързо. Но дълбоко вярвам,
че интересът към нея ще доведе до второ преработено и подобрено издание. Дано
доведе и до появата на други книги в тази област, да предизвика дискусия и в
крайна сметка да доведе до подобряване на литературната среда в България.
