Този кратък текст със заглавие „Стихотворение” събужда много
читателски очаквания. Назоваването „Стихотворения” на цяла книга или
стихосбирка е съвсем привична практика. Но едно само произведение да бъде
назовано стихотворение е нетипично. Явно изборът на заглавие съвсем не е
случаен. Според речника на литературните термини понятието „стихотворение”
означава „общо наименование на завършено по смисъл, настроение и форма
литературно-художествено произведение в мерена реч, в стихове, в малък обем с
основен предмет на изображение лично преживяване в лиричен дух.” Ето защо още
на паратекстуално ниво на нас недвусмислено ни се подсказва, че трябва да
приемем този текст като поетическа творба и да я интерпретираме в съответствие
с жанровата и особеност.
Това е
свободен стих с цезура точно в средата, която разделя симетрично двете думи
„вземи” и „стола” по огледален начин. [ ︣0 1 I 1 0]*[i] Този подход вероятно е използван за да подреди емоционално
повелителната форма на глагола.
Графичното изпълнение на глагола
също носи своя емоционалност и е натоварено със смислови значения. Началната
малка буква „в” от една страна е използвана за да засили представата за
свободен стих. От друга страна дописването на думата „вземи” с главни букви
създава граница и омаловажава присъствието на звука [в]. Така глагола се чува по-скоро като „земи”, което е диалектна
или сленгова форма. Тук вече лирическият герой се рисува пред нас със своята
социална роля. Той/Тя вероятно е обикновен човек, наскоро приобщен към
столичната среда, носещ със себе си езиковите и културологични особености на
родното селище.
Известна трудност пред
интерпретатора създава неяснотата на адресата. Към кого всъщност е тази
подбуда? Но съвсем ясни са пластовете за раздипляне какво е стол и защо той
трябва да бъде взет.
Столът е вид мебел, предназначена
за сядане. Състои се от седалка, често облегалка и подлакътници и един или
повече, най-често четири, крака. Характерно е, че на стола сяда един човек. Той
по принцип може да се мести. Ето защо едно от разбиранията, почти първосигнално
е, че е отправена покана, подбуда към адресата да вземе стола, да го премести
на удобно място и да седне на него.
В акта на самото сядане има нещо
топло, интимно, а и когато е седнал адресата може да посвети вниманието си на
този, от когото е дошла поканата, подбудата.
Друго ниво на „четене” може да е
разбирането на „стол” като обобщено понятие за „пост” и символ на определена
власт. Тогава подбудата във „вземи стола” трябва да се разбира като заеми се с
тази работа, поеми отговорност за нещо, вземи властта в своите ръце за да
постигнеш определен ефект, резултат. В такова разбиране интерпретаторът може да
заеме две противоположни позиции: властта да служи на адресата или той да служи
на властта като служене на определена кауза.
Но има и едно друго значение на
думата „стол”, което сякаш обединява досегашните интерпретации. „Стол” като
място, в което се сервира храна за дадена общност от хора. Храна, която е на
достъпни цени и е метафора на уравновиловка. Тогава делнично, ежедневно и
властово се сливат в едно. Поканата е за това адресата да стане съдържател,
собственик, управител на едно подобно заведение. В храната винаги има нещо
насъщно и интимно, а в управлението на този тип хранене има достатъчно
управленски и властови моменти.
Всъщност изборът в последна
сметка трябва да е на читателя. Нека всеки разбира каквото си иска. Просто”
вЗЕМИ стола”читателю.
Няма коментари:
Публикуване на коментар