Шоколад

Виното трябва да отлежи точно ,колкото трябва

Илияна Делева

Петък, 13-ти е. А по-точно 13.02. 2015 г. Галерия Натали отваря врати за тематична изложба, с тринадесет участващи автори. В изложбата са представени 13 художника с разнообразен почерк , с различни техники и стилови предпочитания. Началото й е празникът на Трифон Зарезан- в България този светец е вдъхновител на лозарите и любителите на  виното – както в Древна Гърция и Рим са Дионисий и  Бакхус, защото темата е Виното.

Изложбата с участието на Анри Кулев ,Владимир Пенев, Галина Павлова,  Димо Колибаров,  Елена Стоева, Иван Нинов, Илияна Дончева,  Кеазим Исинов, Любомир Михайлов, Мариела Димитрова-Мара, Михаил Петков, Николай Стоев, Светла Косева ще продължи до 28.02.

Слово за откриването произнася поетът Ясен Атанасов. „Метафората на виното е толкова устойчива”, защото „виното е този продукт който символизира бавността”, а тя, бавността предполага да се замислим над нещата изобщо.

В изложбата откриваме разнообразие и този стремеж да философстваме, което може би е смисълът на изкуството. Затова и между картините по традиция е поезията на Омар Хайям, Франсоа Вийон, Шарл Бодлер , както и малка сбирка от български народни песни – текстове, които не обясняват, а задават въпроси. Мястото на картините и думите е едно – човешкия дух. Вижте изложбата „Виното” в Галерия „Натали” в дните на карнавалите по света, когато се вплитат любовта и виното, смехът и безгрижието със сериозността, различното битие и  надеждите.

„ГРАДИНАТА НА ТАЙНИТЕ“ НА РОМАН КИСЬОВ – ПЪРВА СРЕЩА С ПУБЛИКА

Зала "Надежда" на Столична библиотека е позната повече като сцената на театър "Възраждане". Но понякога се превръща в нещо друго. Спомням си няколко поетични рецитала на нея и някак все си я представям като сцена за Поезия. Такава е и вечерта на 29 октомври.

Залата е пълна и идват още хора. Всички искат да се насладят на представянето на новата книга на Роман Кисьов "Градината на тайните". Атмосфера създава едно от платната на художника –поет. А на сцената чакат музикални инструменти – арфа и китара.

Премиера на стихосбирката на Роман Кисьов    © Илияна Делева

Начало на вечерта поставя Николай Гидянов. От името на издателство "Авангард принт" той поздравява публиката, благодари на поета, работата с когото го обогатява, макар да не е лесна, защото и в тази книга Роман Кисьов препрочита и претворява Божието слово в своите стихове. И предишните стихосбирки "Пилигрим на светлината" и "Гласове" са издадени от тях.

"Градината на тайните" е илюстрирана от самия автор, като на корицата е картината му "Тайнство", а дяловете са обозначени с триптиха "Тайна" и диптиха "Ангелът на думите". Петте части: Човекът, Мистикът, Поетът, Градината на тайните и Надпис върху камък думите заключват и отварят смисли, неподозирани и възможни само в свръхсетивното. 

За книгата говори литературоведът Юлиан Жилиев. Обръща внимание на високите надтекстологични нива на тази поезия. Удивлява се на това как поетът се превръща в образа, който е създал. Говори за магията на поетическото слово, за сакралната връзка между Глас, Слово и Свръхсетивност.

Поетично-музикална композиция представят Арт формация "Орфика". Елена Хубанова, Елица Александрова, Радослав Николов, Нина и Пламен докосват душите на присъстващите както с неземните си гласове, така и с преживяното поетично слово. Самият Роман Кисьов се включва в четенето на "Поетът". А накрая благодари на издателството за осъществяването на книгата, на Юлиан Жилиев за прекрасните думи, на "Орфика" за поднасянето на тази магия от звук и слово и на присъстващите за съпричастността, защото без ценителите – тези поети на духа , празникът на Словото би бил немислим.

Оставаме с очакване от истинския самотен прочит за много срещи с това изящно слово, което така ни е провокирало и внесло тишина в душите след забързания делничен ден.

ПОЕЗИЯ НА РУСКИ И БЪЛГАРСКИ В КНИГАТА НА АЛЕКСЕЙ ШОРОХОВ - ПРЕМИЕРА В СОФИЯ

Руският културно информационен център е място, строено точно за това: да превръща всяко културно мероприятие в събитие. А когато нещо се случва точно в мраморната зала, то се превръща в празник за сетивата.
подробности тук: http://urban-mag.com/bg/%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B8+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B2+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%B9+%D0%A8%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B2+-+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0+%D0%B2+%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/6972

На тази страница споделям удоволствието от красивите неща и красивите срещи, иначе казано това е страницата ми за репортажи и интервюта.

Александър Роднянски: Човечеството не се учи от историята си

Руският продуцент Александър Роднянски бе председател на журито на София Филм Фест и представи "Сталинград" на Фьодор Бондарчук. За филма знаем, че е най-касовият руски филм, излизал някога. Заснет изцяло в техника 3D и IMAX. Удря всякакви рекорди по посещаемост още първата седмица след излизането си.

Интервюто с Александър Роднянски е взето в последния ден на престоя му в България. Конкурсната програма е преминала. Наградите са ясни, но той не може да ги сподели, защото е час преди обявяването им и ден преди отпътуването му.

Вълнуват ме въпроси от кухнята на фестивала - как се избира награденият филм; добри ли са били филмите; имал ли е той лични пристрастия; лесно ли са стигнали до консенсус.

- Какви бяха личните Ви критерии, за да харесате и изберете филма, който печели?

- Свежестта на режисьорското решение, индивидуалният авторски подход, уникалната интерпретация - изобщо това, което отличава автора от другите. Също да разказва пълноценна история, имаща способността да отключи съпреживяване. Нищо различно от критериите на всеки друг фестивал. Съвкупното мнение на нас, петимата, беше определящо. Винаги е субективно. Но няма да се уморя да повтарям, че това, че призът е присъден на един филм не значи, че другите не са също толкова добри.

- Къде поставяте българското участие в конкурсната програма?

- Харесаха ми няколко от късометражните филми. Там имаше много силни неща. И там виждам добри перспективи.

- Гледах „Сталинград” в зала 1 на НДК…

(докато успея да попитам: Защо на 3D, дали не е някак в повече страшно да го гледаш така), той вече ми говори

- Не е хубаво това. Не сте могли да усетите всичко, което сме искали да покажем. Основно се опитвахме като автори да съвместим два основни подхода: епическия, визуално-мащабен и отношенията на героите в личен план. Онова, което традиционно съветското кино за войната прави - главният герой се разкрива в болезнени, максимално непоносими условия. Визуалното привлича зрителя и максимално го приближава към това. Поставя го вътре в ситуацията. 3D ефектът не е нищо повече от инструмент, както цветът във филма.

- Постмодерен в най-добрия смисъл, използващ всички възможни подходи: разказ в разказа, игра с езика , широка интертекстуалност… Доколко филмът говори за любовта, включително и чрез образа на капитан Кан?

- За любовта? По-скоро това е стълкновението на човешки характери. Но този, иначе добър немски офицер, е уморен от войната. Разочарован е, не вижда смисъла. Затова търси скривалище, начин да избяга - и от себе си, има страстна потребност да обича. Макар по толкова абсурден начин.

- Филмът е страшно отрицание на войната. Учи ли се човечеството от историята си?

- Разбира се, че не! Аз не съм оптимист в този смисъл. Има една рецепта - филмите и книгите постоянно да говорят за това. Те са хранилище на човешката памет. Те казват: "Всичко вече е било". Но дори и това не помага. Мощно образование би довело, може би, до създаването на критична маса хора, които разбират, помнят и знаят…

- В тази връзка, преди началото на фестивала неговият директор Стефан Китанов отбеляза разширяването на границите, наличието на филми от различни краища на света. Сближават ли се хората?

- Чрез киното хората научават един за друг. Научават за уникалните особености на другите. Киното е уникална машина, която за два часа те пренася в друго време и в друго пространство. Когато гледате филм, научавате много за други хора и други места, а така узнавате много и за себе си. Човешките чувства са много сходни. Различни са обстоятелствата, при които се случват. Кинематографът в смисъл на човек, който прави кино, е велик умиротворител.

Нека чудото да стане! Отново!

На първи юни в Арт-галерията в НДК се откри Единадесетата годишна изложба на деца участници в ателие „Приказен свят”. Картините на малките художници с ръководител Татяна Антонова са огрели пространството в невероятни багри. Между тях стоят опитите им в техника с перо и туш. В нишите са моделите на секцията по дизайн и авторски платна на Т. Антонова.

Изложбата се открива с церемония по награждаването. Почти всеки от близо стоте малки участници има награда: от конкурс, за активно участие в ателието, за участие в изложба.

Галерията е изпълнена с усмивки. Децата са радостни от постигнатото. Родители и близки се гордеят с успехите им. Най-щастлива е ръководителката , защото трябва да раздаде толкова много награди, получени от близки и далечни места, от малки и големи градове в България и чужбина. Само няколко не в строАг ред: Самоков, Троян, Казанлък, Германия, Норвегия…  А каква по-голяма награда за Учителя от успеха на учениците?

Както обикновено Дипломите краси графика на участник – този път на Ния, а рисунката на плаката е работа на Никол. Тук са и приятелите на ателието от Техем и Шугарленд. Те са им подготвили награди и подаръци. Всяко дете, което е тук днес получава от Техем и поучетелната приказка „Торта за всички”. Написана от Елза Лалева, илюстрирана от децата от ателие „Приказен свят” книжката ни разказва приключенията на Топличко и Църцорко, които учат малчуганите как да изрползват рационално енергията и водата, защото тази Земя е на всички. Емоцията не може да се опише с думи. А картините трябва да си видят сочи и сърце. Побързайте, защото изложбата ще продължи само днес и утре. А после част от работите ще са достъпни на сайта http://www.prikazensviat.com/ и разбира се в безбройните участия по света и у нас.