Романът "Боинг -747" излиза буквално по време на панаира на книгата. Тогава е и неговата премиера. Но за него се знае. Идват да го търсят читатели. Купуват го. Някои са готови да го приемат, други са колебливи. Една такава колеблива дама се връща малко преди панаирът да приключи и купува още една книга. Споделя, че вече я е прочела, но иска да я подари на близък. Може би, защото животът е текст, който трябва да се напише, а романът на Виктор Дяков е едно такова парче живот.
За да има книга първо трябва автор. Трябва и някой, който да й даде рамо. Също както на детето е нужно да си има своите родители и кръстници-орисници, така е и с книгите. Особено важно е това за първите деца и книги. Какво е особеното на тази книга? Как се е появила и какво се очаква от нея и за нея? Имам възможност да задам въпросите си на автора, на редактора и на издателя на книгата, провокирала интереса ми. И ще споделя, че търсенето на щанда от читатели беше причина да искам да знам.
Представете си сцената: аз стоя на щанда на издателство "Ерго", още не съм имала време дори да прочета текста на задната корица и крилцата, защото пакетите с книгата са дошли преди минути. Вече има читатели, които питат за романа "Боинг ли беше, този новия, чухме сутринта по телевизията?", авторът е на метри от мен. Разкъсвам първия пакет. Продавам 3-4 книги. И към мен с усмивка приближава Деян Енев. "Върви ли Боинга?" - пита с усмивка - "Лети - отговарям, - нали е самолет" - естествено, че се шегувам, но всъщност този роман е абсолютно летящ старт и като продажби, и като дебют на своя автор, решил точно в този етап от живота си да бъде писател. А ето и друг панаирен момент: час за автограф е. Виктор Дяков е пред масата, за да се запознае с читателите си и да раздаде автографи. Издателят Мартин Христов и Деян Енев в ролята на редактор са до него. Така ми хрумва идеята да взема интервю от тримата едновременно и чрез техните думи да представя една добра книга. Книга, за която ще се говори във времето с различна интензивност. Панаирът не е време за дълги разговори. Уговаряме се, че ще го направим по-късно. Ето какво отговориха тримата на въпросите ми.
Започвам с най-баналния въпрос:
- Защо да прочета тази книга? Представете си, че все още не съм го направила, че го казвате на някого, който тепърва трябва да реши дали да посегне към нея.
Виктор Дяков: Авторът на тази книга е знаел, че ще бъде написана още от 30 декември 1989 г., когато отлита от Прага за Хавана с 20 долара в джоба и с надеждата, че самолетът му ще се приземи за презареждане в Монреал, Канада, където той ще може да заживее нов живот. От този ден нататък авторът внимателно следи събитията и винаги ги отразява писмено в главата си - при това във формата на роман, който се оказва по-интересен и от собствените му очаквания, а и роман, от който всеки може да научи всичко за автора, но и по нещо за себе си…
Деян Енев: (препраща ме към написаното в предговора, но добавя две неща)Първото. Когато един автор дебютира на 50 години, и то с роман, той със сигурност има какво да ти каже. Изводът от този факт е един - той не е можел да не напише тази книга. Второто. Ние с този писател сме набори. Винаги е интересно да усетиш и проумееш чуждия житейски опит на човека, който като теб гледа през общото циклопско око на еднаквата възраст.
Мартин Христов: Причините не са една и две. Историята всъщност е като една огледална призма, в която читателят може да се огледа от много страни. Може да се чете като емигрантски роман, като билдунгсроман, като наръчник по оцеляване, като роман за любовта. Повествованието е изключително увлекателно, няма излишно разтакаване, философстване, морализаторство, словоблудство.
Още един въпрос, по-скоро към издателя:
- А защо да си я купя?
Мартин Христов: За да прекараш приятно времето си, това е и основната функция на добрата книга, да те грабне и откъсне от твоя свят и да те пренесе в един имагинерен, чужд свят, който обаче е твърде интересен и развличащ. Има и какво да се научи от "Боинг-747", на мен ми беше много полезно краткото встъпление по история на Канада, научих и нови неща за емигрантството, една все още неспираща да бъде актуална за българите тема, също и за американците и канадците, дори за кубинците, като национална специфика, култура, бит.
Но и авторът е изкушен да каже
Виктор Дяков: Защото досега съм чул само много добри отзиви за тази книга от тези, които вече са си я купили – което пък означава, че все пак рано или късно ще си я купите.
И сега си мисля, че интервюто трябва да спре до тук. Или поне четенето му да бъде прекъснато за да изтичате до най-близката книжарница или да влезете в някоя онлайн такава и да си поръчате романа "Боинг -747". Но силно се надявам да сте достатъчно заинтересовани и да продължите четенето, защото този виртуален разговор беше удоволствие за мен и просто трябва да го споделя с читателите на Градското списание. А интересното едва започва.
Мартин Христов е написал в едно от представянията, че това е роман, "който пренаписва каноните на жанра". Моля го да разгърне тази фраза, да обясни за кой точно жанр става дума и как така каноните му са пренаписани, да се аргументира.
Мартин Христов: Жанрът на емигрантския роман, доколкото такъв жанр съществува. Типичната банална емигрантска съдба е ясна от десетките вече публикувани книги, обрисуващи живота в странство, протагонистите обикновено работят нископлатена, непрестижна работа като миячи на чинии, сервитьори или шофьори на такси. Рядко се опитват да се наложат или издигнат в обществото. Това е канонът, заложен в съзнанието на средния читател и изобщо в съзнанието на сънародниците ни. А нашият герой е журналист и преводач, после съдържател на бар, инвестиционен посредник, накрая се оказва милионер.
- Така ли е наистина? (обръщам се към Деян Енев)
Деян Енев: Може и така да се каже. Виктор е избрал начин на писане, който рязко се отличава от останалото романово писане на първите ни романисти през последните години. Това не е класическото, подчинено на добрата традиция писане на Владимир Зарев, това не е поетичната синкопирана проза на Недялко Славов, това не е перфектната реставраторска работа на Весела Ляхова, това не е кънтящият дворец на абстракцията на Емилия Дворянова. Разбира се, Виктор също следва някакви свои образци. Аз лично съзирам прилика с "Улица "Тъмните магазинчета" на Патрик Модиано - една много любима моя книга, между другото.
- И как го постигнахте? (въпросът ми е към автора).
Виктор Дяков: Най-лесно е да се напише роман по каноните на жанра. Този е написан с ясното съзнание и желание да се излезе именно от каноните. В книгата става на няколко пъти дума за понятието "иконокласт" - буквално преведено, някой който излиза от рамките, от каноните. Винаги съм смятал, че това е една от големите ни мисии като хора и в случая съм се опитал да я следвам. Но това "иконокластване" в случая съвсем не е самоцелно – то е в синхрон и предава начина на мислене на героите, тяхното отношение към света. Така че каноните изхвърчат често през прозореца заради по-вътрешния смисъл на повествованието. Ще си позволя да цитирам по памет проф. Боян Биолчев, който представи книгата в НДК - той каза, че през цялото време, докато е чел книгата, се е питал дали това наистина е роман и чак, когато затворил последната страница бил твърдо убеден, че това наистина е роман.
- "Боинг-747" емигрантски роман ли е всъщност? И кое е това, което го прави различен от досега издаваните?
Деян Енев: Да, основната тема е емиграцията. Но както при всички успешни романи, емиграцията е по-скоро ключът към още по-дълбоки пластове - за корените, за адаптацията, за заминаването и завръщането в пространството и времето като част от нашия горчив и величав човешки кръговрат.
Виктор Дяков: Една уговорка - не мисля, че има значение дали един роман е емигрантски, а само дали е добър. Иначе романът несъмнено е емигрантски, и то в широкия и тесния смисъл. А широкият смисъл е, че всеки роман е емигрантски: когато излезем от майчината утроба, всички ставаме емигранти в един нов, необозрим, безумно красив и жесток свят.
Мартин Христов: И да, и не. Както казах, много прочити има този роман, и много мъдрост се съдържа на страниците му. А ако се преработи във филмов сценарий, може да се получи много смислен и успешен филм.
Не мога да не се съглася с последните думи. Вече прочела романа, все още пред мен са някои от знаковите епизоди, и то като образ.
- Носил си историите дълго. За колко време всъщност написа романа? И какво е съотношението реалност/фикционалност? Всичките ти герои ли си имат прототипи? Философското образование ли помага да навлезеш с такава лекота в житейската философия на героя? (въпрос към Виктор Дяков)
Виктор Дяков: Носил съм романа в себе си повече от 20 години, а го написах за 3 месеца. Защо точно сега? Никой не може да каже и още по-малко аз… В тези неща често има мистерия и това е едно от хубавите неща. Всички герои имат прототипи - Достоевски не се е уморявал да казва, че действителността е по-богата от всяко въображение. В случая същото важи и за съотношението между реалност и фикция, но нека и тук да остане малко мистерия. Нека само да кажем, че всяко събитие, което изглежда като фикция на читателя е реалност - и обратното. Колкото до философското образование - и тук връзката е обратна. Някога избрах да уча философия именно заради погледа си към живота. Така че, като стана дума за дефиниции, според мен това е не само емигрантски, но и приключенско-философски роман.
Много се изговори за ролята на писателя Деян Енев за появата на "Боинг- 747". Като мит звучи историята с промяната на името на автора и избора му на псевдоним. Изкушавам се да го запитам:
- Като усещане какво най-много сте за романа и автора: приятел, съученик, редактор, орисник или кръстник? По колко от всичко това?(минимум по едно изречение за всяка дума, моля - шегувам се, разбира се!)
Деян Енев: Във връзка с този роман аз се чувствам като човека, който даде кураж.
- Кой реши,че "Ерго" е правилното издателство?
Виктор Дяков: Деян. Той сърба попарата на българските издателства още като ученик и оставих на него този избор.
Деян Енев: Аз. Няма какво да го крия. И съм доволен от избора си. "Ерго" наистина няма мощта на големите издателства, но в известен смисъл е много по-иновативно от тях.
Мартин Христов: Като издател няма да коментирам, обикновено ръкописът отива у издателя, а не издателят - при ръкописа. Разбира се, тук става дума за обичайната издателска практика, не за популярните напоследък форми на конкурси, състезания, при които на преден план изпъква графоманията.
- От излизането на книгата и премиерата минаха 2-3 месеца. Има доста отзиви в интернет и в печата, някои телевизии направиха срещи с автора. На едно място нарекоха "Боинг-747" "дебют с претенции за бестселър". Та, успешен роман ли е от издателска гледна точка "Боинг- 747", ако още не е твърде рано да се каже? И още нещо: би ли коментирал думичката "бестселър" в рамките на българския книжен пазар?
Мартин Христов: Рано е още да се каже. За да стане една книга бестселър (а под това в родни измерения се разбира реализиран тираж поне над 1000), трябва около нея да се вдигне голям медиен шум, да се кани авторът в многобройните радио- и телевизионни предавания, сутрешни блокове, да се пише за него по вестниците, което не е нашият случай. Изобщо една книга, включително и лоша да е, лесно се прави бестселър с много пари. Очаквам и най-новите номинации за литературната награда "Хеликон".
Деян Енев: В една утопична държава с много четящи хора и с развито книгоиздаване без рецидивите на груповщината самата поява на една добра книга би трябвало вече да е заявка за бестселър. Но ние, както е широко известно, не сме тази държава. Но аз силно вярвам в късмета на тази книга. Да не забравяме, че книгите имат собствен живот. А това все пак е "Боинг-747", не е шега работа.
Шегувахме се на щанда по темата "награда за късен дебют". Всъщност когато човек прави дебюта си в тази възраст, вероятно знае какво прави, за какво го прави и не награди очаква. Коя е наградата за всеки от вас, свързана с романа - абсолютно преносно, разбира се?
(Пускам един "гугъл рисърч" и виждам , че такава награда са дали от "Южна пролет" през 2005 г., но сега сме 2015 г. и нещата са доста различни)
Деян Енев: Винаги съм бил любопитен към феномена "Раждането на един писател". Е, тук успях да видя това в почти лабораторни условия.
Мартин Христов: Моята награда е още една добра книга в поредицата "Нова българска проза". А също и възторжените отзиви на читателите. Смятам, че ролята на издателя за формирането на читателския вкус и оцеляването ни като нация е много важна.
Виктор Дяков: Наградата вече я получих от не малкото хора, които ми се обадиха да ми кажат, че са чели по цяла нощ и се "сърдиха", че са ходили недоспали на работа. Тази книга вече има своя собствена съдба, най-после се разделихме с нея. Може би затова съм я носил толкова години в себе си - не съм бил готов за раздялата с нея.
А наградата за читателя е удоволствието от срещата с добрата книга. И възможността за пореден път да се припознае и да научи още нещо за себе си и личния си път. Като читател препоръчвам горещо "Боинг-747" на бъдещите и читатели, защото е толкова забавен роман, а същевременно казва доста важни неща за човека, за търсенето на пътища и идентичности, за емиграцията и за завръщането…
