Я, какви истории!

Истории от пъпа на света, получени на пъпа на Варна и прочетени по пътя, на плажа и в хотелите, докато книгата лежи на собствения ми пъп. Това би било шеговитото дълго подзаглавие на това ревю, ако книгата не беше все пак адресирана към детската аудитория. Но пък изкушението да се шегуваш е толкова голямо. Защото книгата е много недетска и шеговита, както биха казали някои. Всъщност добрата литература за деца е недетска. Такава е и книгата на Елена Владова. В нея историите са разказани толкова добре, че стават и за малки и за големи.

Ще питате ли вече ама какъв пъп на света, какви истории и изобщо за какво става въпрос?

Пъпа на света е мястото, където са създадени всички истории. Трябва да можеш да достигнеш до там и да разбираш тамошния език за да влезеш в която и да е история, да я разбереш и да я разкажеш. Дванадесет истории, преглед на печата и интервю с единствения преводач, който владее този тайнствен език – това е структурата на книгата. А историите са едновременно познати и непознати. Позовават се на исторически и културни текстове, но ги довършват, доразказват, дообмислят. И всичко това с такова тънко чувство за хумор, с толкова уважение към потенциалния читател. Елена Владова не подценява детето, което ще посегне към книгата ѝ. Тя пише с уважение, сякаш разговаря с равен.
Така че „Истории от пъпа на света” остава в моята библиотека за третокласници (макар че книгата определено е и за по-големи) и влиза в „незадължителния” списък за ваканционно четене.