Страничка за историята и паметта

Събитието е толкова отдавнашно, че не си заслужава репортаж. Но на него са представени две книги, а за книгите мен ако питате давност няма.

Но все пак за събитието – като всеки друг път репортерът се чувства като бурен, никнещ там дето никой не го е садил. Но пък и е интересно. Не срещам всеки ден такива хора.

Едната книга е документална. Другата художествена. Едната е издадена само на немски език. Другата е преведена на български.

Първата книга е  „Бягство от ГДР през „желязната завеса“ в България. Пътища, методи, жертви“ в поканата на . Според описанието в поканата на Гьоте Институт авторите Фанна Коларова и Стоян Райчевски представят своята книга на немски език, излязла наскоро в Германия, в която на базата на документи от архивите на бившата служба на Щази в ГДР и на Външно министерство на Германия се описват съвместните действия на ДС и Щази и пътищата за бягство от бившата ГДР. Едно търсене в мрежата показва, че това не е първият им съвместен труд. Фанна Коларова и Стоян Райчевски чрез  фондация “Европейска памет Вулфила” и Съюз „Истина” провеждат изследвания, и организират изложби за да съхранят една памет за близкото минало в двете страни България и Германия. Плод на този стремеж е и тази книга. Много са интересните неща, които споделят. Защото думи като памет, истина, предателство, жертва са думи натоварени с емоция и никога не могат да звучат безчувствено ,хладно и студено. Лична мотивация за подобно изследване винаги има, но веднъж започнал да четеш архивите се увличаш и… Това се разбира от споделеното от г-жа Коларова. Всеки документ крие зад себе си човешка история. Книгата проследява тези човешки истории на хора опитали да избягат по този странен и дълъг път – през България. За малко от тях се е оказал успешен. Тези, които не са успели или са върнати „по етапния ред” или са изгубили живота си. За документите до които са се добрали авторите казват, че са вероятно непълни, може би изгубени и унищожени. Опитват се да проследят историите на хората за които са открили някаква следа. Възможно е да има и такива за които нищо не се знае. Искали са да изследват причините за избора на тези хора. Не искат да натоварват аудиторията с трагедии. Напротив споделят комични случки до които са се добрали. Но суровата истина е показана от гледната точка на беглеца.

За гледната точка на бягащия е и  „Случаят с Том – бягство в Германия“ - роман по действителен случай, написан от посланик Рюдигер фон Фрич, понастоящем посланик на Коларова допълва, че тази книга показва източногерманското и западногерманското детство и е досег до реалностите на социализма.

Румен Петров представя проекта „Отключени гласове”. Идеята е да се покажат четири филма – два игрални и два документални, два германски и два български и да се предизвика дискусия върху видяното и преживяното. „Животът на другите” на Флориан Хенкел вон Донерсмарк и „Доситео Петров” на Жан Клод Кариер и Георги Балабанов са игралните, а „Чуй” на Диана Иванова и „Заключено време” на Сибиле Шьонеман са поредицата, която разглежда сложната тема за (не)видимото присъствие на репресивните тайни служби в живота по времето на комунизма в бившата ГДР и България . Разказвайки за проекта Румен Петров споделя, че го вълнуват не точно фактите, а това как си припомняме. Близката история остава скрита от младите не защото не се преподава в училище, а защото за нея не се говори вкъщи.  

И аз успявам да напиша само страничка и то месец след събитието. Имах време да го обмисля, да го проговоря, да направя допълнителните си проучвания. Все повече стават книгите, които срещаме и опитите да си припомним чрез филми. Започваме да осмисляме необходимостта да говорим. Да разказваме собствената си памет, защото и опитите да нивкарат в чужди омени съвсем не са малко.