четвъртък, 7 юли 2016 г.

По пътя на отпадъците: Епизод четири - Да се върнем в началото

И от къде се взе всичкия този боклук? Ами просто… пазаруваме. И всичко красиво и нужно, което си купуваме, някак естествено е опаковано. Опаковано толкова красиво, колкото и самото нещо, което желаем. Продукт – опаковка. И още една. Етикет. Отново опаковка. А ако нещото е подарък? Продължаваме да опаковаме. И още. Можем спокойно да опаковаме сами себе си.
Любима шега: за празник – носим кашон. В кашона кутия. В кутията – кутийка. В кутийката – кутийчица. И вътре – подаръчето.
Често: влизаме в супермаркет. Плодове и зеленчуци. Всеки вид в найлонова торбичка. Всичко избрано в още една. Продължаваме. Перилни препарати. Всеки си  е в своята картонена или пластмасова опаковка. Да не пропусне от някъде – слагаме го в найлонова торбичка. Всичко избрано – в още една. Млечни и месни произведения – историята се повтаря: торбичка в торбичка в торбичка. И накрая всичко напазарувано отново слагаме в пластмасова торба.
А помните ли за колко време се разлагаше този отпадък? А помните ли, че замърсеният отпадък не се рециклира, а почистването на тези торбички е трудно? Всъщност тези торбички дори са от материал, който не подлежи на рециклиране.Ами сега?! Пак ли ще загъвате едно в друго до припадък? Случвало ми се е да откажа торбичка в ролята си на потребител. „Ама защо? Та тя е безплатна!” – насърчава ме продавачът. Аз просто не искам да правя боклук.
И хайде да броим опаковките – каквото и да си купим днес е опаковано фабрично. После го опаковат в магазина. После го носим в торбичка. А защо не се снабдим с чанта, кошница или каквото и да е за многократна употреба? По възможност от материал, взет от природата и способен да се върне в нея, разлагайки се като подхрани, вместо да замърси почвата.
Да се върнем в началото – пазаруваме. А още по-преди: произвеждаме, продаваме. И опаковаме, опаковаме, опаковаме. 

Отдавна ни е време да се огледаме в и около ебе си. Да кажем Стоп! на алчността и консуматорството. Да започнем да живеем, както са живели предците ни – малко поне, по-природосъобразно. Да се радваме на важните неща, а не на лъскавите опаковки, които рано или късно се превръщат в боклук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар