По пътя на отпадъците: Епизод две - Има смисъл

Често си мислим, че разделното събиране на отпадъци е лицемерие. Вярваме, че ние спазваме реда на цветните кофи, а после след нас някой го нарушава. И понякога имаме право. Но в повечето случаи грешим. Мислим си, че е непрактично да мием всяка опаковка за да я поставим в правилната кофа. Или просто ни мързи. Създаваме си митове как някой печели от нашето старание, т.е. на наш гръб. А не е така.

Цветните кофи се поставят на места, определени от общините и следователно в близост до обикновените сиви и черни контейнери за битов отпадък. Това е и за наше удобство – носим си боклука на едно място. Само че събирането става наистина разделно: камионите на Чистотата събират само битовия отпадък. Камионите на Екопак или алтернативната организация в нашия район по график събират съдържанието само на определения цвят кофа. В единия ден на жълтите, в друг на зелените, в трети на сините. По света вече има и кафяви кофи, появяващи се и у нас – те са за отпадъци от платове и прежди, т.е. за старите ни и непотребни дрехи.

Организациите за които говорим са задължени да сортират и подготвят за рециклиране всичкия отпадък. Нали разбираме, че те нямат сметка да вложат ресурс – времеви, човешки, финансов за да вършат работата си двойно.

Така че да събираме и изхвърляме разделно има смисъл.

Ето защо: 25 % от отпадъците са от опаковки. Ако опаковката попадне не в цветната кофа, а в тази за битов отпадък тя отива на бунището, а там живее дълго докато се разложи: картонена кутия от бонбони – до 5 месеца, композитна опаковка за течности (картонените за сок и мляко)  - до 5 години, пластмасовите бутилки, металните кутии за кафе и течности, станиола за шоколади и вафли – до 500 години. Имаме ли време, имаме ли право да оставяме такива следи след себе си? Още повече, че всички тези опаковки могат да се рециклират. И от нас се иска само едно малко усилие: леко заплакваме и изхвърляме на правилното място – цветната кофа за съответния материал.

Истината е, че само 7%  от събрания разделно отпадък идва от тези кофи. Защо? Причините са много.

Да започнем от себе си. Не го правим. Не изхвърляме там. Намираме си оправдание.

После – някой ги изсипва. Да, наистина, виждали сте го. Местният клошар. Минава с количка. Изсипва цветната кофа. Отива в местата където събират отпадъци (едно време ги наричахме Пунктове за вторични суровини), как им е името сега не знам. Предава събраното, получава жълти стотинки за него – колкото за хляб. А организациите за оползотворяване на отпадъците плащат за да го получат от тези събиращи пунктове. Купуват го.

Друг случай: в квартала нещо пуши. Някой от злоба ли, от скука ли или просто, защото е пиян си устройва фойерверки – пали пластмасовите кофи. А всяка от тях е скъпа. Струва около 600 лв.

Можем ли да спрем това? Вероятно. Но само ако поискаме. За по-материално ориентираните читатели да кажа: всички разходи са калкулирани в цената на продукта – и тези за опаковане и тези за оползотворяване на отпадъците от опаковки, т.е. това са нашите пари, не е зле да ги пестим.

https://www.youtube.com/watch?v=IBgpYHea-6U