Блогърската
ни разходка минава през гара Искър и село Равно поле. Там са разположени
системите за сепариране на Екопак.
Хартията се разделя от пластмасата. Самата хартия се разделя
по видове, отстранява се замърсената. Пресова се и закарва до рециклиращото
предприятие.
Пластмасата се дели на видове и цветове. Чак тогава се
раздробява за пренасяне.
Това е работа – тежка и мръсна. Въпреки усилията да бъде
облекчена. За да не се зарием в собствените си отпадъци, хора се трудят и правят
така, че поне част от изхвърленото да се оползотвори отново.
Композитните опаковки се балират и се закарват в далечна
Полша, тъй като у нас няма рециклиращо предприятие, което притежава система за
разделяне на металния от картонения пласт.
Стъклото също се дели по вид и цвят. Интересно е да знаем,
че някои стъклени опаковки могат да се използват от производителите по 7-8 пъти
и тогава да се предадат за отпадък и рециклиране. Такива са бутилките за бира и
някои за минерална вода. Други бутилки и буркани се използват еднократно и
затова не се изкупуват от търговците обратно. Такива са бутилките от за вино и
зехтин. Те се използват само веднъж, но стъклото им се рециклира.
Всъщност цикълът употреба – рециклиране употреба на стъклото
е практически безкраен. Ако част от отпадъка е негоден да се ползва за едно, то
той се ползва за друго. Но в масата, приготвена за рециклиране не бива да има
примес. На тон стъкло се допускат не повече от три килограма органичен отпадък
(хартия или пластмаса)и не повече от 25 грама камъни или керамични отломки.
За
това сепариращата система е снабдена с магнити, които да отделят метала, а
оптичен сепаратор отделя всичко нестъклено и дори дели стъклото по цвят. Днес
такъв в с.Равно поле има само един, но скоро ще заработят още два оптични
сепаратора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар