Поетичен Никулден

За Поетичен Никулден е чувал всеки, който поне малко е свързан с поезията – с четене, писане или издаване. Това е празник и пиршество на Словото. Това е денят, в който се връчва една от най-престижните награди за поезия.

 Поетичният Никулден, посветен на поета Николай Кънчев (1936-2007), се организира от съпругата му – поетесата Федя Филкова от 2007 година. А от 2012 година се връчва награда за поезия на името на Николай Кънчев. Нейни носители първи са Пламен Дойнов за „София Берлин“ и Деян Енев за „Стихотворения”, последвани от Оля Стоянова за „Улица „Щастие” за 2013 и  от Екатерина Йосифова за „Тънка книжка“ за 2014.Тази година се състои за девети път и е в рамките на Софийския международен панаир на книгата. На 6 декември, неделя, от 17.00 часа в изложбената зала на галерия „Средец“ на Министерството на културата, сред картините на Джемал Емурлов-Джими, подредени от Марияна Каракостова, обсипана в светлина е точното място за словото. Водещ на празничната вечер е актьорът Милен Миланов, също вече по традиция.

Номинирани са петима поети и в рамките на вечерта всеки от тях казва нещо за поезията, чете от стихосбирката, която го е довела до това почетно място, прави своята лична връзка с поезията на Николай Кънчев. За 2015 година това са

1. Ани Илков – за „Подготовка за напускане на сърцето”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2015 г.

2. Божидар Богданов – за „Птеродактили”, изд. „Фабер”, 2015 г.

3. Иглика Дионисиева – за „Déjà vu Hug”, изд. „Скалино”, 2015 г.

4. Надежда Радулова – за „Когато заспят”, ИК „Жанет 45”, 2015 г.

5. Петър Чухов – за „Сбогуване с нарцисизма”, ИК „Жанет 45”, 2015 г.

Тъй като вечерта премина, известни са и лауреатите – отново двама: Ани Илков и Надежда Радулова.

Встъпително слово „Апология на поезията“ произнесе Екатерина Йосифова, носител на наградата Николай Кънчев за 2014 година. В него по своя мил, хаотичен и мъдър начин, с тихия си глас тя казва важни неща за поезията.

Този репортаж обаче не казва нищо за това какви са тези поети и какво от стиховете им те хваща за гърлото. Защо Николай Кънчев се е превърнал в патрон на такова светло събитие. Този текст не показва една Федя Филкова, която вероятно денонощно чете поезия, за да открие скъпоценното камъче слово, което да я вдъхнови сред безбройните издания в рамките на определения от статута на наградата срок. Нито пък жадните очи на публиката. Този текст не ви каза нищо за жената, която плачеше до колоната.

Затова без да трия нито буква започвам отначало.

Никулден е. И е редно всеки да сготви и хапне риба. Правя го и аз. На обяд. Със семейството. После тръгвам към центъра на града. Там в галерия „Средец” са събрани хора, пристрастни към писаното слово. Закъсняла съм. Но за поезия човек винаги пристига навреме. Неписан закон.
Катя Йосифова споделя какво е за нея поезията. На малки листчета е записала ключовите думи за онова, което иска да каже. А то започва от мислите на Платон и стига до прозренията на Мечо Пух. То се крие не толкова в думите, колкото в мълчанията и е истинско любовно обяснение към Поезията. После, когато церемонията е свършила тя притеснено и безадресно пита: Получи ли ми се? И още как. Няма отегчение от накъсаното слово, защото поезията е и това – накъсване на смислите за да те замислят.

Поглеждам към масата с книги, прелиствам. Купувам си едната. Няма да кажа коя, за да не звучи като реклама. И дебна лауреата Ани Илков да го поздравя. Защото го познавам и е от безценните ми учители именно в словото. Защото леко ми нагарча поделянето на наградата, но не на мен е дадено да съдя. Докато говорим ме пита какво пиша и в отговора ми, че най-вече букви по училищна дъска трябва да има и ирония и болка и самохвалство. В това време възрастна дама идва за да изкаже възхищението си, да спомене, че е пътувала сто километра и да представи в – с думите нека си поплаче. После с Петър Чухов и Иглика Дионисиева, както и с още няколко души без книги или без номинации отиваме на бира. И продължаваме да говорим за поезия. За какво друго на поетичен Никулден?

Илияна Делева