За да бъдеш голям артист, първо трябва да бъдеш голям човек

Повод за това интервю е Гала концертът на Майсторския клас на Анна Томова –Синтова в зала България. Трети академичен майсторски клас, в който участват четиринадесет млади оперни изпълнители. Събитието е грандиозно. Академичният симфоничен оркестър открива. Следват изпълненията на младите певци. Накрая ръководителката им излиза и пее с тях, демонстрира неувяхващ талант и заразяваща жизненост. Такова събитие се отразява само чрез съпреживяване. Въпросите, които ме вълнуват отправям към една от младите участнички – Михаела Берова, мецосопран. Отнема ни време, защото след концерта тя има много и нови ангажименти. Вече е солист на Държавна опера – Стара Загора. Намира време и за тези въпроси.

1.       Майсторски клас. Звучи внушително. Трудно ли е да попаднеш в него? Ти как се пребори за участие?

По-скоро името Анна Томова-Синтова звучи внушително. Майсторски класове има всякакви. Да попаднеш на такъв, обаче е чест и радост. За преборване в случая не може да се говори – прави се прослушване, както се прави за други майсторски класове, обучения, работа – в рамките на положителната творческа конкуренция ... и в зависимост от качествата на човека и това, което тези, които го прослушват търсят се прави подбора. Всички колеги, които участваха в прослушването бяха много талантливи и както каза самата Анна Томова – изборът е бил труден. И аз, разбира се, съм безкрайно щастлива, че бях сред избраните.

2.       Какви бяха очакванията ти в началото? Сбъднаха ли се?

Всичко, което очаквах се случи и дори много повече. Но това го осъзнах много след като приключи този майсторски клас. Докосването до един такъв човек буквално те изстрелва в някаква друга реалност, в някаква творческа „ниврана” – и единственото, което искаш е да го слушаш, да наблюдаваш детайлите на движенията и говора му и да се опиташ да следваш максимално това, което ти казва. Усещането е наистина много особено. В такъв момент въобще не мислиш за очакванията си, а само искаш да дадеш най-доброто от себе си в дадения момент и да вземеш максимално от опита и знанието на такъв човек.

3.       Можеш ли да изброиш три най-важни неща, които научи в майсторския клас и от вашата преподавателка (не непременно музикални) ?

Първото, което разбрах (или по-скоро за пореден път се потвърди, само че вече наживо от човек от тази класа) е, че за да бъдеш голям певец или въобще артист, първо трябва да си голям човек. Това трудно се описва с думи. Всичко останало, което научих са множество детайли в пеенето, които са на глед мънички неща, но много важни – т.нар. майсторлъци.

4.       Разкажи за един ваш работен ден?

Събирахме се сутрин всички в залата и маестра Синтова ни викаше един по един да пеем. Нямаше определен ред. Всички слушахме колегите си и ясно чувахме разликата след корекциите на маестрата. Това, което тя каза на всеки поотделно, въз основа на неговите трудности и проблеми, е полезно за всички ни. За това прекарвахме повече от 6 часа заедно с нея в залата.

5.       Каква е Анна Томова Синтова?

Много слънчева. Човек с толкова много енергия, положителна енегрия, която струи от нея. Много усмихната, искрена ... голям човек и голям професионалист. Аристократична в поведението си, но много земна, някак близка въпреки светлинните години, на които ние, младите певци, сме от нея. А когато застана да пее до нас, мисля че всички усетихме много ясно нейния дух и сила. Може би за миг всички ние бяхме едно, бяхме музика.

6.       Може би не те попитах нещо, което смяташ за важно?

Не. ;)

7.       и последно: А сега накъде?

А сега напред и нагоре. От началото на ниември съм солист на Държавна опера Стара Загора. Гастролирам в страната и в чужбина. Разбира се, не спирам да работя с моята прекрасна преподавателка – доц.Иванка Нинова.

Искам да правя това, което обичам и няма да се откажа. Въпреки незавидното положение на културата у нас, ще продължавам да се развивам. От нашето поколение зависи да променим нещата и смятам, че можем да го направим. Просто трябва всички да разсъждаваме в тази посока.

Ще завърша именно с това усещане, че веки от нас трябва да прави  по мъничко всеки ден и то от това, което наистrна може. Тогава животът ще е доста по-добър за повече хора.

Б.А. Интервюто е публикувано за първи път в "Градското списание" (urban-mag.com)