Унгарският културен институт за пореден път отваря вратите си да посрещне многобройни почитатели на поезията. На 26 ноември издателство Ерго представя стихосбирката на Владимир Морзоханов "Дървото на достъпните за мен удоволствия".
Традиционно встъпителни думи, поздрави и благодарности към уважилите събитието отправя издателят Мартин Христов. Стихове чете актьорът Тодор Димитров. А Йордан Ефтимов "влиза в ролята на класически критик", за да представи една различна, очарователна и навременна книга. Защото познаваме Морзоханов като художник и преводач, но срещата ни с поета е първа - това е първата му авторска книга. И тя е наситена с интересна образност, тя е полемична и иронична, едновременно консервативна и новаторска с това, което знае и онова, което казва.
Йордан Ефтимов обръща внимание на "другия контекст", който създават "бележките". Нещо, което при четенето на поезия винаги може да бъде подминато. Но тук вероятно не бива. Нарича Владимир Морзоханов "културен самотник" и опитва да изследва кривата на взаимоотношенията му с културни икони, създатели и знакови за цивилизацията ни. Тук авторът се вмъква, че всъщност са му били събеседници. А за да илюстрира казаното по отношение на бележките Мартин Христов чете една – тази за стихотворението "Между Сцили и Харибди".
Представяне на книгата на Владимир Морзоханов © Илияна Делева
След прекъсване от подбрани стихове, разбиращо прочетени от Тодор Димитров, е време да чуем самия автор. Въпросът на издателя за прехода му към художествено слово го кара да сподели: "Вероятно постепенно и естествено, до известна степен и принудително". Разказва за това как дълго е чакал да се появи добър превод на Арсений Тарковски. Не дочакал и се заел да го направи сам и през 2010 се появява книгата "Смоосъзнаваща душа". Добре свършената работа го тласка напред в преводаческото дело и 2 години по-късно вече е факт и "Осип Манделщам. Небехранилище", удостоена с почетна диплома от АСКИ на Международния панаир на книгата в Москва през 2014 г. Така се стига до неговите стихове, които сякаш дорисуват картините му. "Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична самостоятелна субстанция, съществуваща по свои закони, напълно вън от реалността. Словото е смисъл (и е добре той да е истинен), търсене на смисъл, изграждане на смисъл, осмисляне на себе си и света". Ето за това, макар литературната ситуация днес да се диктува от други стихосбирката, тази, която се представя днес е важна именно с това, че е различна и единствена.
Следват въпроси и констатации от залата. Петко Неделков иска да се увери дали Морзоханов е обикнал поезията дотолкова, че да не се страхува от критика. Камен Костов намира в многоточията, с които често завършват стиховете, "покана за танц", отворена врата за диалог.
Следват минути за автографи. Донесените книги не достигат, а картичките с репродукции на картини и стихове на гърба са истинска радост за посетителите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар