Среща

Отнесено

по улицата пуста

вървеше, припознаваше света.

Насреща й клошар

с усмивка чиста

и простичка молитва на уста

„За хляб

монета дайте ми,

госпожо милостива.”

Препъна се.

Погледна неразбрала.

А той и обещаваше така:

„Там хляб ще купя.

Тук ти ме почакай.

Да видиш, че не лъжа ей така.

Монета дай, госпожо милостива.

От глад отново няма да заспя.”

Тогава тя зарови в портмонето:

бележки, сметки, карта за транспорт.

Търкаляха се само две банкноти.

Тя също мислеше – за хляб или за ток?

Но пръстите послушаха сърцето.

Извадиха банкнота:

„Ха, вземи.

И не се връщай да ми се отчиташ.

Това са само някакви пари.

Но все пак не забравяй хляб да купиш.”

Тя знаеше – ще вземе и стограмка-

но можеше ли да го съди, та

в живителната течност

се спотайват

света, надеждата и любовта.

Сега поиска хляб,

ала забрава, поискала би

позаситена душа….