Щраусът наставник

Вариант по „Оливър и другите щрауси” Джеймз Търбър

Щраусът наставник

Разказвах на младоците колко сме добри ние щраусите. Те ме слушаха и често аплодираха. Така показваха, че са напълно съгласни с мен. Или може би бяха добре възпитани и знаят как да се държат на подобен форум…

Започнах с история. Та нали нас щраусите още римляните са ни познавали! А и ние тях. Какво да кажем за гърците? Те са тези, които са дали името ни, значещо „трудопоклонник”.

Продължих с мястото ни в животинския свят. Не трябва да си професор по биология за да се съгласиш, че ние, щраусите, сме най-големите птици.

Тук едно чепато недоносче, Оливър, ме прекъсна:

-          Да, но за разлика от колибрите, не можем да летим назад.

Е, обясних, разбира се, че това се компенсира от умението ни да преодоляваме препятствия и разстояния. Овациите ме убедиха, че съм успял и продължих с безспорното твърдение, че снасяме най-големи яйца.

Оливър се обади:

-          Яйцата на червеношийките са по-красиви!

Започнах да се дразня. Кой ще се наяде с такова малко, та било и красиво яйце! А какво ще се излюпи от него? Най-много червеношийка. От тези глупави птици, които мислят само за червеи и полянки. Пфу! Отново ми заръкопляскаха.

Заразказвах за уникалната ни способност да се движим само с помощта на четирите си пръста. Сравних ни с горките човеци, дето цели десет имат и пак им е трудно да се оправят. А палавникът се заяде:

-          Човекът лети седешком, а ние не можем.

„Боже, прости му!”- помислих си за Оливър. С какво можех да му противореча? Човешкият живот и животът на щраусите така малко си приличат! Но все пак се сетих, че човешкото бързане е по-скоро недостатък. Казах: „Човекът лети твърде бързо за малък и кръгъл свят като нашия.Само си представете, че вземе да се настигне! Ще се сблъска със себе си и така ще се смае, че изобщо няма да разбере как се е блъснал в себе си.”

Всички одобрително заръкопляскаха. Само Оливър видно не беше доволен. Исках вече да сложа край на речта си. Изтъкнах нашето най-щраусово предимство – щом заподозрем опасност да скрием главата си в пясъка. Никой не е способен на същото. Само ние!

-          И откъде да знаем, че не ни виждат, след като ние самите не виждаме? – запита

Оливър.

„Софистика!”-изсумтях. Всички заповтаряха странната и непозната дума. Чу се далечен тътен. Обезпокоителен шум приближаваше с невероятна бързина. Веднага заровихме глави в пясъка…

***

Сега сме на едно по-добро място. Всички сме. Само Оливър го няма. Тук пясъкът е по-мек, по-дълбок и по-топъл. Тук храната сама се навира в човките. И сякаш женските са станали по-красиви. Няма нужда да говоря колко сме велики ние щраусите. Този свят е направен точно за нас.

Но понякога си спомням немирника Оливър. Какво ли се е случило с него? Как живее сам? Дали са го хванали ловци или е попаднал в някоя ферма? А може би непокорството и любопитството му са направили земните му дни забележителни?

Все пак ние сме тук в щраусовия рай и сме заедно.

Поука: Общото зло не е зло.

                                               Илияна Делева