За възможното и невъзможното пътуване

Между „панаирните съкровища” – така наричам книгите, предлагани по време на панаирите на доволно ниски цени и издадени преди между три и десет години (това са „стари” книги според някои (уж) книжари и съвременни според литературоведите) – попадам на превод на книгата на Владимир Каминер „Пътуване към Трулала”. (изд. Colibri, прев. Жанина Драгостинова)

Обещанието от корицата, че ще се срещна с изключителен стилист и ще се смея до насита се изпълняват на сто процента. Сигурна съм, че удоволствието се дължи и на добрия превод. Заглавията на отделните части са малко тъжни (пропуснат, проигран, пропаднал, продънил се), но смехът, хуморът са автентични и безкомпромисни. От този смях обаче на читателят му става тъжно. Това е умението на автора да се надсмее над себе си, над героите си очната доза, без да достига до унижение.

„Пропуснатият Париж” разказва началото на емигрантския живот, трудовите подвизи на героите или как се изкарва прехраната в Берлин, историята на художника Алекс, който е живял в Париж и един друг – руски Париж, бутафорен,изграден в Южна Русия. На финала героят продава вестник, и крещи с руски акцент новината на деня „Танкове щурмуват червения площад”, опитвайки да скрие болката си.

Безкрайно смешни са разказаните герои  в „Проиграването на Америка”, които исторически маркират деветдесетте години на двадесети век. В търсене на ключовите думи стигам до „лицемерие” и „надцакване”. Не защото авторът ги  е употребил, а защото отношенията между САЩ и СССР са такива в съзнанието на героите. Отношения, които автора показва като две огледани едно в друго криви огледала.

„Пропаднал в Крим” е анализ на магията как се прави туризъм или по-точно как се създава и поддържа легенда. Пътешествениците „открили в Ялта един московски социолог, който събирал данни за докторската си дисертация. Тя се наричала „Измамата като възможност за оцеляване” или нещо подобно. Социологът вече бил открил около Тепли саки три различни селища, които преживявали, поддържайки легендата за Бойс.” 

„Продънил се в Дания” разказва за едно пътуване при което три седмици „минали като сън”. Там героите попадат на площада в Копенхаген, където главна атракция се оказва гладната стачка на група руснаци, искащи убежище в страната. Тази среща им внушава „нищо не отваря апетита толкова много, колкото гладната стачка”. После попадат в Кристияния, където се чувстват като наблюдатели на конференция „Наркотиците и световният мир”.  През това време в Берлин се откриват нови кръчми – един различен свят „така близо да нашия”, където можеш да се запознаеш с много интересни хора.

„Променен в Сибир” е историята на колоездачното пътешествие на Мартин – депутат от Бундестага, чрез което авторът разсъждава защо са щастливи руснаците пък и чужденците в Русия. „След като имах възможност добре да огледам ситуацията ,стигнах до извода, че руското гостоприемство и приятелство, нарастващо при екстремните минусови температури, до голяма степен се дължи и на прекомерната употреба на алкохол”.

 Бас със съпругата, дали пътешественикът все пак ще се завърне и размисли за ролята на кожените палта  „Жена без кожено палто в Русия е половин жена.” и планирането на ново приключение завършват тази унищожителна сатира.

За мен остава желанието за приключението на четенето в нови срещи с този автор.