Филмът на Фелини „Амаркорд” е
филм за спомена и фантазията като преплетени мигове от далечното детство. Той
очертава инициационният момент на раздяла с детството като рисува спомените на
едно момче, което обаче трудно може да бъде наречено главен герой. Неговият
поглед към града - свят е допълнен от още няколко гледни точки – тези на
двамата градски чешити: адвоката - своеобразен екскурзовод в историята и
значимостта на селището и продавачът на семки – своеобразен негов новинар. Ключ
за такова разбиране ни дава още заглавието, тъй като в превод от местния
диалект на Римини то означава „спомням си”.
Началото и краят образуват една
своеобразна визуална и смислова рамка. Идването на пухчетата е събитие, което
ознаменува пролетта. То е завъртане на цикъла на времето. Една година от живота
на човека и на света. Толкова много и толкова малко. Но това не е просто
повторение на събитието. Пухчетата в началото са свързани с радостта от края на
зимата, с очакването на новото с надежда и радост. Не случайно епизодът с
изгарянето на старицата-символ на зимата е толкова дълъг и пълен с детайли. Той
ни запознава с персонажите, които ще ни разкажат много несвързани истории,
които в съзнанието ни ще се преплетат в една – историята на порастването и
възмъжаването. Идването на пухчетата в края е свързано с приключването на една
година, с тъгата от раздялата и загубата, със страховете за бъдещето.
За една година в града се случват
много красиви и много страшни неща. Те се отразяват неминуемо на живота на
момчетата, както и на цялата градска общност. Историческата конкретност е
показана в идването на Мусолини, в сцените показващи неговото посрещане, както
и ареста на бащата.
Личната история е затворена в
събитията, занимаващи момчешката група и семейството. Задушевно и иронично са
показани най-близките – с насмешка, но без злоба: майката, бащата, дядото,
вуйчото и чичото на момчето. Нарисувани са шаржове на учителите, на градските
чешити, на местния луд. Разказани са най-знаменателните случки за момчетата в
града: първата кинопрожекция, надничането в затворения хотел, очакването на
презокеанския огромен кораб. Почти наравно по значение стоят първите им
сексуални фантазии и незавиден опит.
Средствата, с които филмът
внушава посланията са нъвръзването на фрагменти; смяната на обстановка; умелата
игра със светлината; намереният музикален фон; съвършеният избор на актьори.
Когато говорим за светлина – тя е
нещо много важно и като визия и като наратив. Имаме проблясващи светлини в
нощта в епизоди като изгарянето на старицата и пристигането на кораба. Особена
е ролята на мъглата. Дядото се загубва макар да е пред вратата на дома си.
Толкова гъста и плътна е тази мъгла. Но за другите тя е само дребно неудобство
– въпреки нея животът на младите и града продължава. Важно проявление на
светлината е снега. В южния град не вали често. А тази година той е натрупал
толкова много, че не може да се премине през него. Но пък е и повод за радост,
веселие и закачки. Здрачаването като бавно угасване на светлината бележи
епизодите с надничането зад стените на хотела и свалянето на лудия чичо от
дървото.
За Тита детството си отива –
време е да получи дълги панталони и да се грижи сам за себе си. Иска го. Но
края на зимата ще го завари неподготвен. Смъртта на майка му е тежък удар. Той
не иска да повярва, да приеме колко бързо и неочаквано става това. След
погребението пухчетата ще се спуснат първо при него. Но филмът не свършва –
Сватбата на Градиска и нейното заминаване, които се явяват нещо като втори край
идват да покажат, че нещо се променя не само за едно момче, но и за целия малък
град.
През цялото време спомен и
фантазия се преплитат на две нива. От една страна споменът не е снимка на миналото.
От друга страна имаме двама странни разказвачи. Адвокатът разказва града като
историчност и забележителност, като спомен, като памет. Семкарят го разказва
като новина, като клюка, но и като измислица. Тита също е изпълнен едновременно
с картини на случващото се, но и на желаното, въобразеното. Особено място има
епизодът, в който в студената есен, в мъглата на площадката на затворения извън
летния сезон хотел момчетата надничат, и танцуват един танц на виденията, в
който са едновременно музиканти и гости, наблюдатели и участници.
Когато си спомня авторът не
раздава оценки. Той се усмихва на миналото, показва го такова – цветно, шумно,
каквото го помни. Снизходителен е по-скоро към способността си да си спомни
определени неща, а не към случилото се или към хората, които са го извършили.
Той е като слепия акордеонист, който чувства света чрез музиката си. Музиката,
която звучи през филма, през града, през спомена, през света.
* Илияна
Делева
Няма коментари:
Публикуване на коментар