- - Честит празник! – прозвуча бодро и любезно
гласът по телефона.
- - Какво? Благодаря, но все пак коя сте вие и какъв
празник е днес? – запита жената като явно бързаше да се върне към ежедневните
си задължения.
Наистина – какъв трябваше да е
празникът? Не, ежедневните грижи не бяха накарали жената да забрави датата.
Просто всички в отделението празнуваха четиринадесет дни по-късно, както беше
от десетки години. А празникът – той определено си беше нещо много хубаво, но
навреме.
Спомни си как беше малко
момиченце и в махалата се събираха и ходеха при леля Веси. Добрата жена ги
посрещаше с бонбони и ги повеждаше при децата, родени през последната година.
Изпълняваше старинния ритуал – измиваше лицата им, намазваше ги с мед и масло
по челцето и им залепяше там червен вълнен конец. „Така ще са здрави през
цялата година.” – обясняваше леля Веси. „Ама защо, лельо?”- питаха любопитно,
омагьосани от магичното в действията и и невярващи, че жената завършила
съвременна медицина и най-добър специалист в града им, още вярва и изпълнява
този ритуал.
Въпреки всичките им съмнения,
бебетата от махалата винаги бяха здрави. Изглеждаха добре и скоро се
присъединяваха към общите игри. А на 21-ви януари момичетата се добавяха към
ордата им.
Така не разбра кога минаха
годините и порасна. Дойде годината на бала, на матурите и на големия избор.
Каква да стане? Нямаше съмнение, че ще е като леля Веси. Ще учи за акушерка. Ще
помага на майките да родят своите чакани рожби и ще обича децата им повече от
свои. Речено-сторено. Отиде в столицата.
Завърши образованието си. Срещна любовта. И остана. Започна работа. Всеки ден –
майки, бебета, нов живот, нови надежди. Само на нея така и не се случи да смени
мястото си с тях. Но нали имаше тях – всеки ден, всеки час. Веднъж в годината
приемаха поздравления, бяха засипвани с благодарности. Празнуваха истински.
Беше им все едно кой кога и как е измислил празника.
Но всичко се промени. Раздели се
на две дори църквата и измислиха новия ден за празник. Не това тормозеше обаче
жената. Беше и тегаво, че ражданията намаляват. Страдаше, че в клиниката все
по-често среща жени като нея – които не могат да дарят живот. Болеше я от
многото аномалии при младенците.
Затова и първоначално не разбра
поздравленията по телефона – не беше точно нейният ден за празнуване. Но какво
беше виновна младата майка, която и не бе чувала нито какво е бабинден, нито нищо. Просто искаше да
я поздрави, да благодари за дните
прекарани при тях в отделението и тръгнала си щастлива със здравото си детенце.
Върна слушалката до ухото си.
- - Благодаря! Настина много! А вие сте майката на
малката Петя, която си тръгна оттук преди седмица? Как е момиченцето ви? А вие
как сте?
Изслуша учудените и объркани
обяснения. После изми ръцете си и забърза към залата на бебетата. Наближаваше
часът за хранене. Трябваше да преповие всяко, да го занесе при майка му и може
би да намаже челцето му с мед и масло, както правеше леля Веси…
Няма коментари:
Публикуване на коментар