От сряда до сряда

Миналата сряда Фестивалът Аджитато ни зарадва с мъжки струнен квартет Метис от Литва, а утре вечер предстои среща с Трио Атанасов от Франция.
Слушателите и зрителите в Студио 1 на БНР успяха да се насладят на един прекрасен концерт. Костас Тумоса (цигулка), Бернардас Петраускас(цигулка), Каролис Рудокас (виола) и Рокас Вайткевичиус(виолончело) са добре илазвестни в страната си. Те се изявяват и солово. Участват в конкурси и майсторски класове. В програмата чухме ФИЛИП ГЛАС- Струнен квартет №2 "Company", ФРАНЦ ШУБЕРТ- "Quartettsatz", ИГОР СТРАВИНСКИ- три пиеси за струнен квартет и ЙОЗЕФ ХАЙДН - Струнен квартет оп.64, №5 "Чучулигата", а след паузата ДМИТРИЙ ШОСТАКОВИЧ- Струнен квартет оп.73, №3
Удоволствието беше за всички сетива: красиви млади и елегантни, инструментите в ръцете им изглеждаха като бижу. Перфектен звук и чудесно изпълнение. В залата техни сънародници размахваха малки хартиени знаменца. Музикантите бяха извикани на бис два пъти и никой не искаше да си тръгне от залата. А в почивния ден споделях откритието си с представени техни записи в ю-туб и предизвиквах завист у семейството си.
Днес предстои последният, заключителен концерт на фестивала: Трио Атанасов: Персевал Жил (цигулка), Сара Султан (чело) и Пиер -Калоян Атанасов (пиано) щ представят на публиката си Франц Шуберт- Sonatensatz D28, Филип Херсан (1948) Trio, Йоханес Брамс трио оп..8 ( първа версия от 1854)
След това ще останат само аплодисментите за организаторите и очакване за следващо издание на фестивала.

Развълнувано, неспокойно през ноември

Ден на Будителите. Още, бих го нарекла и Ден на Вдъхновителите. Така на 1 ноември премина и Заключителният концерт на Творческа лаборатория Agitato`Youth. Двадесет и четири различни и вълнуващи изпълнения на двадесет и една песни от немския романтизъм. Десет млади певици и осем пианисти в различни комбинации създават тези бисери в Студио 1 н БНР и завършват с думи на благодарност към своите ментори – сопраното Нона Кръстникова и пианистката Мария Русева – двете в тандем са Дуо Колаж. Младите изпълнители са вдъхновени и благодарни. На най-красивия български празник те   имат възможността да покажат резултата от двумесечния си труд. Вероятно от всичко това ще се роди поне още едно песенно дуо. А ако са повече – ще е истински успех.

Какво е да си в публиката? Приятно и вълнуващо. Аз самата не бих посмяла да попълня анкетата коя двойка ми е харесала най-много. Да музицираш с някого е магия като любовта и кой друг, ако не самите певци и пианисти биха определили – с този тази песен ми се получи най-добре. Вероятно и за това чухме три различни интерпретации на „За вечната любов” на Йоханес Брамс. И всяка от тях беше по своему очарователна.

Защо пиша всичко това днес – две седмици по-късно? Защото ноември започна с този концерт и продължава да е Agitato`. Още два концерта в БНР и един спектакъл в ДНК очакват своята публика. Утре вечер (15.11) ще се насладим на програмата на SOLID BRASS. Един бас квинтет, който е сравнително нов, но вече става популярен, особено след като печели Първа награда на Академичния конкурс за камерна музика на НМА „Панчо Владигеров” тази година. На 22.11 гостува Струнен квартет „Метис” от Литва. На 28.11 в Пространство ДНК специалното участие на международното Trio ACordBass с музкално-поетичния мултимедиен спектакъл ”Силует на една любов” и на 29.11 фестивала ще закрие Трио Атанасов от Франция.

Не чакайте да прочетете как е минал всеки от тези концерти. Музиката не се чете. Тя се слуша. Облечете (не съвсем) официалните си тоалети, купете си билет – може и на място пред залата и си подарете интимността на преживяването след един обикновен работен ден. И за това, че ще подкрепите една добра инициатива. Но най-вече, защото удоволствието ще остане за вас. Развълнувано, неспокойно, каквото всъщност значи „аджитато”.

Целият ни живот в звуците

Концертът на Кръш е смесица между класика и технологии, експерименти и театралност. Като резултат от творческа резиденция на композитори и изпълнители на 25-ти октомври (сряда) в рамките на Аджитато представяг на софийската публика три световни премиери: Coordinates of a temle на Петър Керкелов,Spurensuche на Флориан Хартлийб и Asilphonia 2 на Божидар Спасов. Интересна комбинация от инструменти - флейта, кларинет, цигулка, виолончело, акордеон, пиано и жива електроника. Музикантите от Ансамбъл Кръш идват от пет различни страни и се срещат в Рур, Германия. Те демонстрират стремежа си за разширяване на творческите граници, откриване на нови възможности за звук и експресия.

Какво е усещането да слушаш Кръш? Най-точното определение е магично. Те започват без предисловие. Чрез звуците ,които извличат ни повеждат сред вълшебна гора, потапят ни до морското дъно и ни превеждат през улиците и ъндърграунда на някакъв голям град – всичките еднакво близки и непознати. Понякога ти се струва, че озвучават фентъзи-спектакъл, друг път, че са проникнали до най-дълбокото на душата на постмодерния човек. В музиката им звучи и забързания делник и малките паузи свобода, тишина и звуци от природата: вятър, бълбукаща вода, песен на птица. В тази музика има много тревожност, но и паузи на успокоение. Нетрадиционното съчетание на инструменти допринася още повече за тези усещания.

Съвместното музициране за Кръш е едновременно общуване и безкомпромисно действие. Репертоарът се изработва без помощта на диригент. Разчита се на опита на изпълнителите като камерни музиканти. В изпълненията няма стремеж да се качества на отделния инструменталист, а да се разкрие богатството от възможности, които нехарактерното съчетаване носи в себе си. Електрониката допълва всичко това по един съвършен начин.

http://ensemble-crush.com/bg/

Музикални силуети

Калина Митева, Габриела Калоянова, Лилия Жекова и Кристиян Калоянов са музикантите с които публиката на първия за тази година концерт на Софийски фестивал за камерна музика Agitato` се среща. Но те са не само Камерен ансамбъл „Силуети”, а и част от екипа, изграждащ силуетите на едно от мащабните музикални събития на София. Защото Фестивала се провежда за трети път и очертава нови силуети на камерното музикално изкуство.

Тази година предстоят още пет концерта и две съпътстващи събития.

Още в сряда на 25.10 в София ще бъдат Ансамбъл за съвременна музика CRUSH, които от 10 ч. в НМА „Панчо Владигеров” ще се срещнат със студенти и заинтересовани за да представят състава си, трите световни премиери, включени в концерта им по-късно същата вечер и композиторите Флориан Хартлийб, Божидар Спасов и Петър Керкелов.Пианиста Марин Петров ще проведе лекция-демонстрация за клавирното творчество на Волфганг Рим. По-късно вечерта в Студио 1 на БНР публиката ще се срещне с музикантите за да се наслади на богатството от възможности, които нехарактерните съчетания на инструментите им носят.

На 1.11. ще слушаме концерт на новосъздадени песенни дуа. С това организаторите и особено Дуо „Колаж” показват, че Фестивала е наистина насочен към изява на млади музиканти. Концертът във вечерта на Деня на будителите е с вход свободен и в осъществен в партньорство с НМА „Панчо Владигеров”

Следващите концерти ще ни срещнат с музиканти от България, Литва, Франция.

Но да се върна на вечерта на откриването. „Силуети” ни омагьосаха с Трио за цигулка, виолончело и пиано на Морис Равел, защото „просто това е най-хубавото трио” според думите им и „Миражи” за цигулка, виолончело, кларинет и пиано на Васил Казанджиев присъствието на своя създател. Във втората част представиха квартет на Паул Хиндемит. Заслужено бяха повикани на бис.

Публиката, очевидно по-многобройна от миналогодишната беше очарована. Адмирации за Фестивала и неговите организатори и партньори.

Я, какви истории!

Истории от пъпа на света, получени на пъпа на Варна и прочетени по пътя, на плажа и в хотелите, докато книгата лежи на собствения ми пъп. Това би било шеговитото дълго подзаглавие на това ревю, ако книгата не беше все пак адресирана към детската аудитория. Но пък изкушението да се шегуваш е толкова голямо. Защото книгата е много недетска и шеговита, както биха казали някои. Всъщност добрата литература за деца е недетска. Такава е и книгата на Елена Владова. В нея историите са разказани толкова добре, че стават и за малки и за големи.

Ще питате ли вече ама какъв пъп на света, какви истории и изобщо за какво става въпрос?

Пъпа на света е мястото, където са създадени всички истории. Трябва да можеш да достигнеш до там и да разбираш тамошния език за да влезеш в която и да е история, да я разбереш и да я разкажеш. Дванадесет истории, преглед на печата и интервю с единствения преводач, който владее този тайнствен език – това е структурата на книгата. А историите са едновременно познати и непознати. Позовават се на исторически и културни текстове, но ги довършват, доразказват, дообмислят. И всичко това с такова тънко чувство за хумор, с толкова уважение към потенциалния читател. Елена Владова не подценява детето, което ще посегне към книгата ѝ. Тя пише с уважение, сякаш разговаря с равен.
Така че „Истории от пъпа на света” остава в моята библиотека за третокласници (макар че книгата определено е и за по-големи) и влиза в „незадължителния” списък за ваканционно четене.

Защо да прочетем "Абсент"

ОПС! Общество на писателите странници…Сякаш има писател, който не е странен по своему… Но това е 

книга именно на ОПСтесвото. Заглавието и „Абсент” е игра на думи. Има се предвид и напитката, която 

често се асоциира с френските артисти и писатели от края на XIX и началото на XX век, която поне според 

легендите притежава психотропно действие и е наричана питие на дявола. Но и от френски 

прилагателното absent/е, т.е отсъстващ/а. Да, това е книга на отсъстващи от голямата литературна сцена 

писатели – дали поради младост, скромност или непригодност – писатели, за които не се говори в 

новините. 

Седемнадесет автори, най-младите от които седемнадесетгодишни. Само трима от тях мъже. Алманах, в който авторите не са подредени по азбучен или друг някакъв ред, а произведенията им се преливат от разказ в стихове, от есе във фрагменти. Редколегия, която прави съставителството и поема организацията по производството и разпространението на крайния продукт – книгата. Група от нахъсани и ентусиазирани млади хора, решени да излязат на светло и да заявят своята творческа позиция. Заедно с тях две-три имена на автори в по-сериозна (с намигане) възраст, които не се свенят да признаят, че това, което пишат са упражнения със словото. И дори едно известно име, на автор толкова екстраординарен, че никне като бурен и това ни най-малко не нарушава имиджа му.

Точно толкова разнообразни са и засегнатите теми. От личните търсения, любовното чувство през социалните проблеми до философския въпрос за съществуването.

Книгата започва и завършва с разказ. „Леля Мария” на Велина Минкова дава летящ старт на четенето. Финалът е закован от „Бормашината” на Ася Радева. Тук е доста любопитният и обещаващ интересно развитие на автора разказ „Ахил” на Рил Гергичанова. Бояна Несторова и Денис Олегов впечатляват с предложените есета. Стиховете са доста лични, но впечатляват изборите на Кристина Янкулова и Манол Глишев.

Една книга, която разчита предимно на разнообразието, на нетрадиционността и на играта – характерни за младостта и младежкия дух.

Разходка

На П.

Несебър. Не е място за плаж. По-скоро за общение с морето.

Самата аз съм се изтегнала върху един по-голям камък. Опънала съм се като току-що излязла от дупката си змия и поемам топлината му. Гледам нагоре. Очите ми попиват синьото на небето. Сигурно затова са сини – много небе съм гледала.

След известно време сядам за да огледам и в другите посоки. Гледам напред. Слънцето се разбива в морето и се отразява във всяка малка капчица. Така хиляди малки слънца блестят и сякаш пишат приказка от светлина.

На съседен вълнолом морето се закача с камъните. Приисква ми  да съм точно там. Вълните тичат и се надигат леко сякаш да погалят камъните от първата линия. Те не отвръщат. Следващият порив е по-силен. Като че водата се опитва да погъделичка тези същите само понамокрени стражи. Не помръдват. И вълните стават по-големи. Морето се ядосва. Ласката се превръща в нещо друго. Сякаш водата протяга юмручета и ги забива в каменния корем. Накрая, напълно обезсилена, започва да приижда и обгръща всичко в пяна като надигащ се каймак.

Навътре се вижда корабче. Мачтите му са щръкнали като кибритени клечки върху конструкции от тапи и пластилин. Сигурно защото съм достатъчно далече. Или защото е лято и морето вече ме опитомява и ми позволява да си играя с него, да го разбирам и от закачливо веселата му страна.

Вятърът гали кожата ми . Осолява я. Дори да не докосна водата вече е все едно, че съм била вътре – влажна и солена е на допир, на усет, на вкус. Едва на следващата сутрин в огледалото разбирам откъде е това усещане. Устните ми са изгорели и пропили толкова сол, че са подпухнали. Имат вида на устни които са целували дълго и ненаситно. А всъщност може точно това да сме правили с вятъра…

Спомням си за моя извънземен приятел – рижавия плъх-мутант. Няма да го видя. Всичко е променено. А и колко ли живеят плъховете?

На няколко пъти хващам телефона. Ще се обадя. Но не – този шум не може да се слуша по телефон. Тези звуци не могат да се възприемат заедно. Нужно е да си сам . Морето е ревниво. Пък и страх - а ако не вдигне… ако се повтори онова… ако…

Обръщам очи към плажа – не разбирам какво правят тези хора. Те постоянно нещо бърборят. Вдигат шум. Влезли са във водата и тя се е размътила край краката им. Толкова са много, че заливчето прилича на плитка чиния пълна със супа топчета. Налягали са върху намятани по пясъка шарени кърпи. Развалят колорита като налагат свои си кичозни правила. Ядат някаква странна и вредна храна. Пушат. И нито един не си събра фасовете и не стана да си изхвърли в кош за боклук. На другата сутрин сигурно ще мърморят, че плажът е мръсен.

Поглеждам отново в другата посока. Не само мен привлича съседният вълнолом. Някакъв мъж се е заиграл с камъчета. Рови в плитчината за да търси животинки. Или други морски съкровища.

Ставам. Тръгвам по крайбрежната алея. Оглеждам камъните. Търся следи от интересен живот. Морето е с мен.